Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Разговор с великото Слънце във вигвама, тъмен вигвам, разбира се. Часът е около 11:30 сутринта. Слънцето грее навън, има много вятър. Това е като записани отделни части. Не е официално, просто в случай че забравя нещо. Добре, каквото си спомня, просто го записвам тук. Не е подредено, не е в подредена последователност. Не мога да повярвам, че все още е толкова ветровито и студено. Не е добре за кашлицата ми, ако излизам твърде много навън. Но обичам чистия въздух, това е проблемът. Няма значение.Преди два дни беше много хубаво време, не твърде ветровито. Затова излязох да направя няколко снимки набързо. И тъй като вече е пролет – слава Богу, преживях зимата, чувствам се толкова щастлива и благодарна – но успях да направя няколко снимки с цветя. Има много цветя, високо по дърветата и ниско по земята. И е много приятно, красиво. Чувствам се толкова щастлива, че мога да имам такова място, пълно с благословия, пълно с листа по дърветата. След зимата дърветата просто избуяха толкова бързо. Затова излязох да направя няколко снимки. И Слънцето беше високо по средата на небето. Но тогава ми е трудно да Му направя добра снимка. Той е мъжествен. Луната е някак женствена. Това не означава, че са жена и мъж като нас. Просто, предполагам, атмосферата и характерът.Сега, толкова много исках да направя хубава снимка на кръглото и ярко Слънце. Но листата бяха навсякъде, твърде нагъсто. Не е като парк или нещо такова, където можеш да имаш малко просветване или слънчеви и сенчести места. Всичко е сенчесто. И Слънцето прозираше с един или два лъча, но не цялото Слънце. Опитах, но успях да снимам само някакво малко слънце, не много ярко. Слънцето стана много малко, защото листата Го покриваха, може би затова. И така, говорех на Слънцето, казах: „О, съжалявам, Слънце, наистина не успях да Ти направя добра снимка.“ Но просто опитах каквото можах. И след това се преместих на малко по-далечно място, макар че е същото. Просто се разхождах из гората, намирах цветя и хубави храсти или растения. И тогава отново се опитах да направя снимка на Слънцето.И след като се оплаках така – не се оплаках, просто се извиних, че не мога да направя хубава Негова снимка. Че не съм добър фотограф и фотоапаратът ми не е много професионален. Просто говорех така, но после се опитах да погледна нагоре и да направя снимка на Слънцето. И пак е същото, падаха само един-два лъча. Макар че гората е светла, не е тъмна или нещо подобно, опитах се просто да снимам, да видя какво ще се получи. И изведнъж Слънцето стана голямо от само себе си. Докато като правех същата снимка в същата ситуация, Слънцето беше много малко преди. Ще се опитам да намеря тези снимки по-късно и ще ви ги дам да ги разгледате. Например, в началото беше само колкото върха на малкия ми пръст, на кутрето ми. Но след като се оплаках, погледнах нагоре и направих снимка. Беше същото като преди; начинът, по който погледнах нагоре, беше същата ситуация, но все пак щракнах. И тогава Слънцето беше много голямо на снимката ми, след като я проверих. Затова направих още една. О, много подобно, същото – голямо и с червен кръг около него.И продължих да правя снимки. И след това Слънцето стана по-ярко и имаше дъга около Слънцето, заедно със Слънцето, с кръг от червени цветове и малко някои други цветове. Изглеждаше като дъга, много хубав, красив кръг. Никога не съм имала такава снимка преди, макар че и преди съм правила някои в подобни ситуации. Но не беше просто кръг, а много кръгове вътре в Слънцето, в рамките на Слънцето. И толкова красиво, че бих могла да простя на всички адове, във всички вселени. Той наистина направи деня ми, затова бях толкова щастлива. Толкова щастлива, толкова щастлива.Чувствам се такава късметлийка, най-голямата късметлийка на света, че преживях студената зима с минимум и че все още мога да работя за Суприм Мастър Телевижън, всеки ден, без разлика. И все още имам храна за ядене, и мога да си сготвя храна ако искам или мога да ям студена. В днешно време, уау, всичко е толкова изобилно, например веган сирена от всякакъв вид, всякакви видове сирена. И после, можеш да имаш всякакви видове манго, всякакви видове ябълки, всякакви видове портокали, всякакви видове мандарини и грозде, няма край. И дори, уау, Боже мой, не знам дали някой крал има по-добър живот от мен. Така се чувствам. И имам спокойствие, защото живея далеч от града и от съседи. И имам спокойствие, и мога да работя, и се чувствам сякаш съм на върха на света. Защото понякога страдам заради кармата на света, но след това винаги има някаква утеха. Бог е толкова любящ, толкова добър, Той ми каза…Сега не питам вече Бог, просто питам, и веднага получавам отговор, защото в момента са Трима. Така че понякога си избирам Един, Когото да питам, а понякога Те вече са ми казали: „Тук сме, ние Тримата сме тук.“ Така че просто понякога не питам, но обещаното дойде, каза, че ще бъда добре след три дни, нещо такова. И после какво домашно приготвено лекарство да имам. И наистина, след три дни, каквото ме болеше просто изчезна. Боже мой, толкова се доверявах на Бог, толкова се доверявах на Тримата, и ще продължавам да се доверявам. Просто се чувствам толкова щастлива, дори и да страдам. Знам, че Някой ме обича, отгоре и наоколо, отвътре и отвън. Чувствам се толкова щастлива, благодарна съм всеки ден, всеки ден, благодарна съм за всичко. Дори само като си помисля как правят една малка игла – толкова, толкова тънка. И дори като спринцовката, за да инжектират нещо в тялото ви или нещо подобно. Аз не я използвам, просто мисля за всичко това, което ни е предложено чрез науката или високите технологии. И като говорим за високите технологии днес, можем да се свържем с целия свят без да ходим никъде. Не е ли прекрасно това?Дори когато не съм добре или съм болна или нещо подобно, поради карма, знам, че ще мине. Разбира се, знам, че ще дойде нещо друго, но знам, че нищо не е толкова важно. Тъй като всички неща, които са ни предложени в живота, го правят толкова удобен, толкова удобен, толкова щастлив, толкова късметлийски. Така че не разбирам защо хората могат да прахосват късмета си, привилегиите си и времето си, за да водят война или да причиняват проблеми от някакъв вид на някого. Просто се грижете за живота си и бъдете благодарни за всичко, което имате, без значение колко е малко или колко е много, всичко ви е дадено. Аз чувствам, че имам всичко, абсолютно достатъчно, повече от това, от което се нуждая.Разбира се, понякога ми липсват по-старите времена, когато можеше да скочиш под душа или да се потопиш във ваната. И това беше много хубаво, но не чувствам, че е нещо чак толкова липсващо. Толкова съм щастлива, толкова съм благодарна за всичко, което все пак имам тук в дивата природа. О, Боже мой, мисля си, толкова съм щастлива, гледайки дърветата наоколо и цветята и Слънцето, макар че не виждам цялото Слънце, но Слънцето ми се яви цялото. И Той избута, премахна, преодоля всички плътно наредени листа, които Го покриваха, за да ми покаже цялото Слънце, дори с вихрушките в него. О, Боже мой, о, Боже мой, когато видях тази снимка, просто не знам как да ви кажа колко щастлива бях, колко благодарна бях. Продължавах да казвам: „Благодаря Ти, Слънце, благодаря Ти, благодаря Ти, благодаря Ти. Ти си прекрасен, Ти си прекрасен. И Ти благодаря, че светиш над нашия тъмен свят, над нашия проблемен свят, и го правиш по-светъл, по-надежден и здрав и щастлив, и караш реколтата да расте, и караш хората да се чувстват щастливи, а не депресирани, както ако е твърде много мрак, твърде много дни без слънце или твърде много дъжд, например.“ Наистина ценя Слънцето много.И днес исках да говоря с Него. Исках от много дни, след като говорих с Луната. Но времето просто е ценно нещо, трудно е да се намери в живота ми в днешно време. Или когато приключа цялата работа за Суприм Мастър ТВ, тогава трябва да медитирам, за да наваксам 11 часа и половина или повече, колкото мога. И после трябва да ям нещо. И дори да е нещо студено, като плодове и може би малко хляб и веган сирене, все пак трябва да се приготви. Но чувствам, че съм голяма късметлийка. Имам всичко необходимо и съм здрава.Photo Caption: Любовта на Слънцето стопля дори зимната трева
